Да пазим уникалното тракийско наследствоНинова е сериозен държавник, има визия

 
Да пазим неповторимото тракийско завещание Нинова е сериозен общественик, има визия за години напред Възпитаваме хомункулуси с изтрито схващане, които са просто нереални поданици на Европа Приспивната ария на брюкселските сирени за отвод от национална еднаквост е разрушителна
Чл.-кор. Иван Гранитски е основател на издателство " Захарий Стоянов ", което издава стойностна българска и международна класика, произведения на философската и историческата мисъл, енциклопедични справочници и речници, шедьоври на детската литература и лирика. Особено българска. За 25-годишната си история то има в своята библиотека над 3 000 заглавия с общ тираж 2 милиона. Чл.-кор. Иван Гранитски е втори в листата на Българска социалистическа партия в лидерския 25 МИР в София, представител на гражданската квота, подгласник на ръководителя на партията Корнелия Нинова.
Когато децата не познават личната си история и литература, те не могат да я обикнат, споделя чл.-кор. Иван Гранитски в изявление за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Гранитски, дълго време бяхте един от критиците на Българска социалистическа партия. В момента сте неин кандидат-депутат. Какво Ви върна назад към социалистическата партия?
- Сериозните ми рецензии бяха, когато Българска социалистическа партия бе в ръцете на Сергей Станишев и група партийни сектанти към него, които след това доста изрично упорстваха за приемане на Истанбулската спогодба. Принципно съм срещу този богухулен документ, опитващ се да промени цивилизационния темперамент на Европа, в това число и на България. Освен това виждах подценяващо и нихилистично отношение към нашата Света православна черква. А Православието за България е душеспасително. Отделно в секторите, за които имам опит и подготвеност - образованието и културата, се появиха фундаментални разлики с тези хора.Докато в този момент, програмата, с която Българска социалистическа партия излиза на изборите, почиваща на " Визия за България " съдържа доста рационални решения, които утвърждавам. Затова се съгласих да бъда част от гражданската квота на Българска социалистическа партия.
- Кой Ви предложения?
- Лично водачът Корнелия Нинова. Въпреки многото опити за нападки против нея, мисля, че тя е един от най-хубавите и най-силни водачи, които левицата е имала. Нинова има качества: темперамент, гръбнак, воля, подготвеност. В сериозната обстановка, в която се намира страната, би трябвало да се поддържат точно подобен вид водачи, които не се опасяват от кардиналните разногласия и имат смелостта да работят. И имат визията каква да бъде смяната в България не за 4 години, а за 10-20 години. Сериозни държавници.
- Как оценявате смяната в партията, която Корнелия Нинова направи?
- Одобрявам стратегическият завой в държанието на левицата. Години наред Българска социалистическа партия нямаше явен взор върху личната си еднаквост. Отказа се от основните си цели, от националните си дела, прегърна концепцията Европа на районите, до момента в който аз считам, че основополагащият принцип при основаването на Европейската общественост е Европа на отечествата. Такава е философията на Де Гол и другите първосъздатели.Приспивната лъстива ария на брюкселските сирени - да се откажат страните от своята национална еднаквост, просвета и история, която те много перфидно и завоалирано сервират, е не просто нездравословна. Тя е разрушителна. Затова и страните от Вишеградската четворка имат напълно друга позиция по тези въпроси. Подкрепям политиката на Корнелия Нинова да върне левицата в обичайното й русло на труженик за  достоверните полезности, възобновление на националната просвета и историята на България, на страж на заветите на величавите персони от нашето национално-освободително придвижване.
- Културата бе един от секторите, които най-силно пострадаха от коронакризата. Каква е оценката Ви за ограниченията на страната?
- Както и другите ограничения в последната година, и тези за културата са непоследователни, неработещи и не всеки път смислени. Фундаменталният проблем е, че към този момент 30 години нямаме рационална, промислена тактика за развиване на българската просвета. В сферата на образованието в последните години се вършат някои опити. Но и там дълго се правиха огромни пакости и безчинства - непрекъснатото налагане на псевдо промени в образованието, докара до цялостен безпорядък. И през днешния ден по доста пунктове нашето обучение отстъпва на междинното и висшето в развитите европейски страни. Самият факт, че часовете по литература и история у нас са минимум спрямо Франция, Германия и други, е индикативен.
- Лансирахте концепцията един предмет - един учебник. Защо?
- Не единствено. Трябва да се промени цялата образователна стратегия. Задължително е да се върнат в отговарящ размер класиците - Христо Ботев, Иван Вазов, Захарий Стоянов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Петко и Пенчо Славейков и прочие в учебниците. Отродителският неолиберален модел наложи през последните години да се изхвърлят от образователните стратегии създатели или техни произведения, които изрично приказват за националната ни еднаквост. Така цели интервали от литературата и от историята на България или изчезнаха, или бяха редуцирани по неуместен метод. Когато децата не познават личната си история и литература, те не могат да я обикнат. И резултатът е, че възпитаваме хомункулуси с изтрито схващане, които са просто нереални поданици на Европа.
- Каква промяна в региона на културата и образованието планува програмата на Българска социалистическа партия?
- Цялостно преразглеждане на ролята на институциите в тези две сфери. Промяна на правилото на делегираните бюджети, тъй като в този момент той води след себе си не качество, а блян за опазване на парите. В региона на културата и културните институции нещата са още по-сложни, тъй като нямаме единна държавна тактика.
- Какво би трябвало да съдържа тя?
- Стратегически проект за опазване на културно-историческото ни завещание, паметниците на културата, библиотеките. Например - цялостна визия за развиване на един от най-важните сегменти от културно-историческото ни завещание - траките. Ние знаем, че сме трети в Европа по благосъстояние на артефакти след Гърция и Италия. Но не се грижим за тази част от наследството си, която ни прави неповторими в Европа - тракийските гробници и артефакти. Много обекти са занемарени, работи се на парче.  Основен приоритет на министерството на културата, а и на страната, би трябвало да бъде грижата за тракийското завещание. В Гърция и в Италия, знаете, до всеки обект работи книжарница, в която се продават от брошури до научни писания. А у нас имаме жалки диплянки. Като в поговорката сме - във вода гази, жаден върви. Тук бих дал един добър образец с напъните на екипа на в. " Стандарт ", който над 10 години работи поредно за идеята на културно-историческото ни завещание и разви акцията " Чудесата на България " в тактика за неговото запазване, даде подтик на културно-историческия туризъм.
- Какво би трябвало да е бъдещето на библиотеките?
- Напоследък има спорадични опити да се попълнят фондовете на библиотеките, само че това е напълно незадоволително. Преди години приехме европейски библиотечен стандарт, съгласно който всяка страна е длъжна да отделя подобаващ % средства за замяна на библиотечните фондове. За България по този стандарт трябваше да се отделят 8-9 милиона лв. годишно. А действително се дават 10 пъти по-малко - 700-800 000 лева Това е отново по-добре от нищо, само че не е задоволително. По тази причина доста библиотечни фондове са безнадеждно остарели.
- Осигури ли свалянето на Данък добавена стойност върху книгите по този начин нужната глътка въздух за издателствата в коронакризата?
- Да, това бе една стъпка в вярна посока, само че и тя е незадоволителна. Защото се отнася единствено до крайната фаза от издателския развой - 9 % Данък добавена стойност за коричната цена на книгата. Печатниците и доставчиците на материали не престават да работят с 20% Данък добавена стойност. Трябваше да има единна ставка за целия развой на работа по производството на вестници, списания и книги.
- Докъде би трябвало да стига политиката на протекционизъм в региона на културата и образованието?
- Това би трябвало да е един от целите на страната. А не както се прави в този момент: стачкуват музикантите - дава им се, стачкува някой различен - и на него се дава, безредни импровизации. Приличаме на браунови частици. А креативните съюзи в България, да вземем за пример, не получават никакви дотации. Те не заслужават ли поддръжка? От друга страна виждаме НПО-та, финансирани от външни институции и структури, които следват свои си ползи и от време на време правят напряко разложителна духовно-подривна активност. Там страната отсъства. Разумните страни имат рационален взор и надзор върху опазването на здравето, образованието и културата - трите стълба, без които страната не може да съществува.
- Как си обяснявате обстоятелството, че макар цялото страдалчество, което понесохме като общество поради пандемията, разграничителните линии освен останаха, само че и се задълбочиха?
- Моето пояснение е, че през 30-те години сомнамбулен преход се загуби доверието на обществото в така наречен политици. Войната сред институциите също унищожава естествения публичен разговор.
- Бизнесът изиска от партиите национални цели, които да не се трансформират без значение кой е на власт. Готова ли е Българска социалистическа партия да поведе подобен диалог?
- Програмата на Българска социалистическа партия е добра основа за това. Тя е доста рационална и диалогична.
- Кандидатирате се за депутат от 25 МИР в София. За решаването на кои проблеми на града ще работите?
- Моята идея са обучение и просвета, учредени на достоверните български национални полезности. София, както и останалите огромни градове, нямат толкоз проблеми в тези два бранша, колкото по-малките обитаеми места. Ще упорствам страната най-накрая да стартира да насърчава превеждането на главните европейски езици на знаковите произведения на нашите историци. Ако още преди 30 години, тя бе разгласила безбройните обстоятелства и документи, доказващи, че до 1945 година историята ни с районен съд Македония е една, нямаше в този момент да се стига до такива кавги. И Европа щеше да знае истината.
- Издателство " Захарий Стоянов " е най-пътуващото в България. Всяка седмица обикаляте страната дружно с редица писатели, учени и други създатели. Какво ви питат хората?
- Тревожи ги несигурността. В дребните градчета и селата отчаянието е цялостно, апатията е повсеместна, тъй като хората се усещат изоставени. Дори в огромните градове виждаме, че битовата престъпност е трансферирала всевъзможни граници. Няма ден, в който медиите да не демонстрират обичай, ограбен или принуден възрастен човек. Истински филм на ужасите. За жал трансформирали сме се в страна на врявата и безумството. И както споделя обичаният ни Шекспир " И всеки вика и никой никого не слуша. И ужасът е ежедневно възприятие ". Младите пък страдат от неналичието на вероятност. И питат по какъв начин Орбан може да върне 1 милион унгарци от чужбина, по какъв начин техните политици го вършат, а ние не можем да върнем и 1000 българи. Освен, в случай че не настъпи някаква пандемия и не останат без работа.